Ален Делон: памфлет за самотата
Автор: Елена Кондратиева-Салгеро, politconservatism.ru
Той си потегли доста от дълго време, само че умря едвам през вчерашния ден. Беше мит на превъзходния жанр и знак на отиващата си хубост.
Тръгна си доста от дълго време, само че умря едвам през вчерашния ден. Изпари се окончателно над всичко това, което незабавно потеглиха да пишат провинциалните познавачи и което следва да напише златната орда на феновете. За легендата и признака, мита и епохата, любовта и измяната. За мафиоти и самураи, за неотразими бандити и безразсъдни търсачи. За служители на реда и отмъстители, за Висконти и Антониони, за Габен и Вентура. За неприятния темперамент и френската грациозност. За дружбата с Жан Мари Льо Пен и обедите с Франсоа Митеран. За комплицираните връзки със съвестта и самооценката, с децата и фамилията, с политиката и идеологията.
Трябва да се допуска, че отношението на познавачите и ордата към всичко горепосочено е просто, по тази причина те ще пишат по тази тематика до свършека на света, и на сюжетите.
Ако нещо пропущам, позволете ми да обобщя: става дума за триумфа и разплатата в живота. Както при всички нас, само че не и при него.
Най-устойчивият от към момента живите легенди за него гласи: всичко, което е получил в живота си, го е получил единствено и само с помощта на невероятната си, до прекъсване на дъха, хубост.
Този мит не си коства нито да се удостоверява, нито да се опровергава. Както не си коства да се впускаме в колкото безкрайните, толкоз и безсмислени борби по отношение на това дали починалият е бил в действителност добър артист или единствено е блестял и покорявал с неотразимата си осанка. Фактът, че и до в този момент единствено при споменаването му се чупят копия, зъбни колела и стандарти, свидетелства за най-важното: той съумя.
Също толкоз неефикасно е да се разсъждава и спори по тематиката бил ли е починалият високо духовен човек, веднага като е изоставил жена си, оказал се е забъркан в ликвидиране за възмездие (делото „ Маркович “), неведнъж се е показвал самоуверен и неосъществим, надменен и несклоняем, само че в същото време самоуверено е отстоявал обичайните полезности, в никакъв случай не се е отричал от приятелите си и е обичал кучетата.
Още по-безполезно е да се гадае или твърди, кого в действителност е обичал, за кого е тъгувал, по кого си е губил мозъка и с кого се е утешавал при неналичието на нещо по-добро.
Жените, които са го обичали до обезумялост, чак до непредпазливостта да му го покажат, бързо са го охлаждали, а тези, които с привидното си безразличие са разпалвали у него същинска пристрастеност, бързо са го предавали. Затова, притиснат от персоналните си произшествия, облечен в блясъка на формалното самопризнание за себе си като за неуморима легенда на гламура и триумфа, той последователно намали както летвата, по този начин и отскока, до момента в който не доближи до равнището „ от тук единствено обратно “. Но не му разрешиха „ обратно “, по тази причина той се опитваше, още веднъж и още веднъж, и още веднъж и още веднъж плащаше сметката за това най-първо и най-тънко изменничество.
Към края на живота му го предаваха на процедура всички – децата, приятелите, прислугата, пресата. Както и силите, здравето, паметта и събитията. Не го предадоха единствено кучетата.
Но главното е, че се съобщи най-важният негов бастион: избледняващият и вцепенен в отпадналост разсъдък. Пред тази последна борба всички предшестващи отоци на възрастта и на ориста, системно и непреклонно разрушавали хубостта му, на която се крепяха и легендата, и репутацията му, отстъпиха и изоставиха съпротивата. Но не се предадоха.
Не се предадоха: още до момента в който беше в явен разум и трезва памет, той съумя да каже, че не желае повече да живее в свят, в който го няма „ неговото кино “. Неговото кино е самата Франция, която през днешния ден, към този момент повече от трийсет години, старателно и истерично е изтривана от лицето на земята, както и от мозъците и спомените на мъчно преживяващите, само че настойчиво оцеляващи земляни.
Той си потегли самичък. Тръгна си от дълго време и надалеч преди да стане ясно, че Акела толкоз доста пъти е губил, че към този момент е слаб макар живата легенда за себе си и вихрената известност, която я съпътства. Легендата е това, което успяваш да създадеш у феновете, макар старанията на режисьора, грешките на гримьора и смешките на сценариста. Репутацията е това, което остава, откакто плътоядната преса е конвертирала останките ти в оборотна валута. Репутацията може да се прекупува и препродава, според от политическата нужда и идеологическата обстановка.
Той умря едвам през вчерашния ден, а през днешния ден към този момент се пробват да препродадат репутацията му. Вече пресметнаха и оповестиха от коя страна са видяни по-искрени и обстоятелствени некролози – от дясната или от лявата. От една страна, починалият постоянно пределно ясно е отговарял на комплицираните въпроси, заявявайки се като „ уверен десен реакционер “. От друга страна, беше интензивно приветстван и канен на деликатесни обеди персонално от Франсоа Митеран, с който, съдейки по възторга на всички политически правилни, е поддържал много другарски връзки. От една страна, починалият намерено и умерено афишираше остарялото си другарство с Жан Мари Льо Пен във времена, когато самото запознанство с този персонаж беше сходно на професионална гибел. От друга страна, в никакъв случай не е взимал присъединяване в политическите акции на този човек. Нежно и здраво дружеше с Брижит Бардо, която блестящо и намерено поддържаше акциите на Льо Пен. И по едно и също време беше с Жак Ланг – един от най-омразните представители на френския „ социализъм с черен хайвер “ (втръснал на преситената буржоазия, която буйно си фантазира, че я е грижа за „ пролетариата “), който способства доста за днешното пагубно равнище на френското обучение и просвета. Уверено показва Дьо Гол за собствен идол и се снима при Висконти с благодарност към маестрото, прочут с „ комунистическите си благосклонности “.
Тук е моментът за заключението, че артистът е платена птица, пее на този, който заплаща и извършва каквото поръчат. Но нали през днешния ден сме събрали тук точно по този мотив – следва да допеем куплета до дъно. А краят не съответствува с началото. Може би тъй като, както вярно отбелязва класикът, единствено „ дупетатите “, които имаме, са елементарни, а създателите са сложносъставни.
Макар че умря едвам през вчерашния ден, той си отиде от дълго време и си тръгваше дълго. И до момента в който си отиваше, нищо у него не се връзваше по никакъв метод с общоприетата теория на цялата ъ.
Още през 1969 година, откакто френските гласоподаватели се отхвърлиха от Дьо Гол, той написа на генерала персонално писмо, в което с огорчение оповестява, че изпитва неукротим позор „ от неблагодарността и недомислието на по-голямата половина от своя народ “. И от този момент, наподобява, живее по този начин – точно с това пронизващо и раздробяващо чувство за хора, които не знаят какво правят. Което не му попречи самият той да направи задоволително, с цел да има както за рецензии, по този начин и за възторзи.
В последните години на релативно обществената му интензивност той беше изпъден от почетното жури на конкурс за хубост поради поредност от „ безсрамни изказвания “, като да вземем за пример, че мъжът и дамата са два разнообразни пола и са единствените на планетата. Както и за наглата забележка в телевизионно предаване, че в някаква си забравена от Бога Океания, при някакви си индианци, хомосексуализмът не съществува в природата, в естеството, и въобще, тъй като на тези племена не са им познати напредъкът и еволюцията, по тази причина и си живеят умерено и претърпяват без еднополови връзки като даже не подозират, че такива са вероятни.
Тогава него започнаха да го лишават от ефир, корици и други сходни челни страници.
Тогава той стартира да отстъпва в сенките на животворящите зелени хектари на обичаното си имение, зад каменните стени на селцето Души (с акцентиране на последната сричка), в департамента Лоара. И тогава ограничи общуването си до извънредно непосредствен кръг другари, доверявайки се напълно единствено на кучетата си, които погреба, едно след друго, също там, в имението, в дребното параклисче, без значение от възбраната на френското законодателство за всевъзможни погребения в частни парцели. Днес неговата фраза „ Характерът ми е сложен, просто имам темперамент “ не се цитира единствено от заекващите. Местните управляващи са били наясно с това състояние доста от дълго време, тъй като той е получил още приживе позволение за личното си заравяне измежду кучетата си. Искал е да бъде заровен измежду малко на брой определени, без публични церемонии и национални почести.
Живя дълго, обичаше рядко, само че умееше да бъде другар и да отстоява позициите си.
И всевъзможните прояви на отслабващото му схващане, избледняло под натиска на големите разочарования и нападателните тълкувания, бяха превърнати от ловките пиари в неразбираеми за него нещастия – извънредно маловажни и пагубно несъществени. Важното е това, което остана, а остана задоволително, което да продължава да припомня на човечеството на какво е способна хубостта в един свят, от който това разбиране поредно и грубо е прогонвано.
Той беше мита за превъзходния жанр и стана знак на отиващата си хубост. Красотата също го съобщи и напусна, както и останалите, на които той се отдаваше с единствената същинска пристрастеност.
Беше и пленник на пронизваща самотност, освен това още от раждането си и през целия си видимо забързан живот. Ако деликатно разгледаме биографията му, ще видим, че самотата е негово вродено качество. Или кусур. Който както желае.
Тръгването му беше дълго и се случи доста от дълго време, само че умря едвам през вчерашния ден. И още през днешния ден мрежите и рубриките се изпълниха с тълкования на неговите славни и не толкоз славни каузи. В диапазона от екстаз до разстрел. Той живя в ера, в която красивите хора правеха красиво кино. Гледайте и не забравяйте това.
Защото и спечелилите ги съдят, само че не тук. А той беше победител.
Инфо: politconservatism.ru
Превод за " Гласове ": Ектарина Грънчарова
